Видение
Swarna Jha
Индия

   Мнозинства идваха при Господаря, казвайки:
– Господарю, искаме да вършим твоята воля. Изпрати ни.
Господарят беше изпратил мнозина, всеки с различни инструкции за това, което трябва да прави.
Въпреки това чух работници на полетата да викат към Господаря:
– Господарю, къде са работниците? Не са пристигнали още.
Във видението аз също се чудех къде бяха изчезнали те. Тогава видях по целия свят...
Тълпи от хора, кои повикани кои не, в различни групи правещи точно това, което и другите вършеха. Видях една група, където всеки се правеше на пророк. Смутен, един минувач попита:
– Господарят не е казвал тези думи. Защо казваш тогава: „Тъй говори Господарят”?
– Защото всички го правят – отговори „пророкът”
Тогава видях върволица да бърза към сцената, за да вземе микрофона.
Смутен, един минувач запита:
– Ако не сте били поканени да говорите, защо тогава всички бързате към сцената да грабнете микрофон?
– Защото всички го правят – беше отговорът
Видях тълпи от хора, забързали се с черни дъски и тебешир, за да поучават. Смутен, един минувач ги попита:
– Защо всички тичате да поучавате?
– Защото всички го правят – отвърнаха те по вече стандартния начин.
По този начин видях мнозина да бързат да купуват / строят / вършат неща, само защото всички го правеха. Уебсайтове / книги / пътувания / действия / стъпки / създаване не връзки / прекъсване на връзки / защитаване на хора / обиждане на хора... Всичко, което видях да се прави, се правеше точно както те казваха, „понеже всички го правят”.
Имаше и такива, които бяха получили истински инструкции да извършват определени неща. Това видение не се отнася за тях, а за имитаторите, които казват и вършат неща, само защото другите го правят.
След това, далеч от тълпата, видях пръснати работници, които вършеха това, което Господаря им беше казал. Но те бяха малко, а работата много.
Мнозина се бяха присъединили към добрата работа, но чувайки звуците на веселба от другата страна на хълма, ги бяха оставили. Когато някои от работниците ги попитаха защо си тръгват, те отговориха:
– Защото всички го правят.
Тези работници се молеха неуморимо:
– Господарю, изпрати още работници!
...
Шумът от веселбата на тълпата се усилваше. Смразяващи звуци на сблъсъци се чуваха. Конкуренцията, изглежда, не си играеше.
Хората бързаха и избутваха другите от пътя си, за да отидат и да вършат това, в което други бяха пожънали успех, пренебрегвайки това, за което Господарят ги беше повикал. Те вършеха, каквото вършеха, просто защото всички го вършеха.
Видях много състезатели по бягане, които бяха паднали наранени и стенеха:
– О, Господарю, за Тебе тичам в това надбягване! Защо тогава боли толкова много?
– Състезаваш се в погрешното надбягване – отговори Господарят.
Поразени от чутото, тичащите наведоха главите си от срам. Огледаха се наоколо. Очите им сега бяха отворени. Те ясно виждаха, че тълпите правеха всичко, което правеха, само защото всички останали го правеха.
Те погледнаха и видяха едно поле и колко малко работници работеха на него. Тези, които бяха от тяхната страна не искаха да се присъединят към тях, понеже не всички го правеха.
Докато видението изчезваше, видях следното:
Много от падналите, които се бяха разкаяли за безумието си, бяха изпратени на полетата, докато други бяха пратени при тълпите, да ги предупредят, че бягат в погрешното състезание. Видях как отиваха при тълпите и им казваха:
– Ако вършиш това, което вършиш, само защото всички го вършат, ПОКАЙ СЕ!