Това е една доста стара брошурка, която намерих в един мисионерски дом, и е много актуална за днешното състояние на събранието/невястата (църквата) в България и в целия свят. Как разбрах че е стара? Днес никой не пише "Ъ" в края на думата или "Ѣ" - двойно Е в средата на думата или Ѫ - голям "юс" в средата, преди последната сричка и в края на думата. Ще я напиша без тези букви, но нищо няма да променям в текста.

                                  ПРОМЕНЕТЕ МИСЛЕНЕТО/УМЪТ СИ! (ПОКАЙТЕ СЕ!)

"Ето една пренебрегната тема. Ето един съвсем не популярен предмет. Църковните амвони са го забравили, па и хората не искат да го слушат. Църквата е допуснала между себе си много хора с фалшиви претенции. Тя е отворила широко своята врата и малко се е погрижила да разбере, кой е покаен и кой не е. Тя е приела в средата си хора, които нямат понятие за християнството и други, които са го смесили с неща, които са чужди на християнството. Църквата днес проповядва лесна религия. Тя проповядва евтина религия. Исус никога и пред никого не направи пътя лесен. Той не каза: "Само вярвай!" Той не говори само за любовта божия. Помнете това!
    "Дойде един при Исус и му каза:     - Аз ще те последвам, където и да идеш ти.   Исус му отговори:     - Лисиците имат дупки, където живеят, и птиците гнезда, но Синът човешки няма глава где да положи. Сиреч „Не е лесно да ме следваш."   "Друг дойде при Него и му рече:     - Какво да правя, за да наследя вечен живот?   Исус му отговори:     - Упази зповедите.     - Кои заповеди?     - Десетте. Не знаеш ли кои са?     - О, тези всички съм упазил. Какво ми не достига още?   Исус му отвеща:     - Иди, продай все що имаш и  го раздай на сиромасите, и ти така ще имаш съкровища на небето, тогава ела да ме последваш."   Исус не направи пътя лесен.   "Друг дойде при Исус вечер и му рече:     - Учителю, знаем че си дошел от Бога, защото никой не може да върши тези неща, които ти вършиш, ако Бог не е с него.   Исус му отговори:     - Никодиме, трябва да се родиш отново от горе, от Духът."
    Исус не издигна фалшиви образци. Той никого не заблуди, не поласка.  Църковният амвон днес се бои да не разсърди някого. Той прави компромиси. Обича да ласкае и сипе похвали. Той е понижил християнските образци само, за да привлече повече хора. И вие ще намерите днес църквата пълна с хора, които никога не са се покаяли.   Покаяние е голямата и първа тема на Библията. Тя е първа и главна основа на християнския живот. Ти може да си член на някоя църква, без да си се покаял, но ти не можеш да си християнин без покаяние.   Покаяние е първата длъжност, начална стъпка, без която няма християнски живот.
      - Покайте се! - говореше Йоан кръстител.   И те му отсекоха главата.     - Покайте се! - викаха апостолите и те ги убиха.     - Покайте се! Покайте се!
    Това е нуждата ни днес. Защото без покаяние няма спасение, без покаяние няма Спасител, няма небе, няма рай. Без покаяние няма радост, няма песен, няма победи в християнския живот.   Вземете Новия Завет. Разгърнете го и вие ще видите, че той е наръчна книга за покаяние. На 60 места се говори за покаяние. А посланията на апостолите са написани да покажат на хората що е покаяние, за да не са в мъгла и невежество относно най-важното нещо.
    Що е покаяние?   ТО НЕ Е УБЕЖДЕНИЕ.   Светлината не е живот. Едно нещо е да бъдеш събуден утре заран на 5 часа, а съвсем друго нещо е да станеш на 5 часа. Едно нещо е да си гладен, а съвсем друго нещо е да се нахраниш. Просякът иска, но искане и притежаване са две различни неща.   Не е достатъчно да си убеден. Убеждението е елемент на покаянието, но вие можете да сте убедени, без да се покаете. Никой не се кае докато не се убеди, но всички, които са убедени, не са покаяни, и аз говоря на хора, които знаят, че това е така.
    Що е покаяние?   ТО НЕ Е СКЪРБЕНЕ.   Вие можете дълбоко да скърбите, без да се покаете. Има скръб, която довежда до смърт. Има скръб, която разрушава живота. Има сълзи, обаче, които не помагат. Има хора, които мислят, че като проливат сълзи в църква, те са спасени. Молят се. Те плачат, когато слушат прочувствена проповед, те плачат, когато са на погребение, те плачат всякъде и за всичко и мислят, че като леят изобилно сълзи, те са в положение на благодат. Лъжат се.   Бог казва: "Защо покривате олтара ми с сълзи? Защо ми донасяте вашите суетни жертви? Аз съм уморен от тях. Махнете ги! Защото послушанието е по-добро от много жертви".   Да скърбиш, не значи покаяние.
    Що е покаяние?   ТО НЕ Е ОБЕЩАНИЕ.   Не, господа! Някои от вас сте правили това през целия си живот, докато сте остарели, и днес сте по-далече от Бога, отколкото по-рано.
    Що е покаяние?   ПОКАЯНИЕТО НЕ Е ХОДЕНЕ НА ЦЪРКВА.   Съвсем не. Покаяние не е слушане проповеди. Четене на Библията не е покаяние. Изговаряне на молитва не е покаяние.
    Що е покаяние?   Убеждение? Не. Плачене? Не. Възхищение? Не. Фанатизъм? Не! Не! Не!   То е най-смисленото нещо в божия свят, то е най-хубавото нещо на земята, то е най-необходимото нещо за всекиго.   Небето кънти от радост, когато се кае един грешник на земята. Един! А какво би било, ако се покаем всички?
    Що е покаяние?   ТО НЕ Е ДА ИМАШ РЕЛИГИЯ.   Всеки човек е религиозен. Онзи, който казва: "Аз не вярвам в Бога", и той има религия. Майката, която хвърля детето си на нажежения идол, за да го даде жертва, има религия. Но това не е покаяние.   А що е покаяние?   Накъсо казано:   То е връщане от греха към Бога. То е пътуване. То е обръщане към доброто.   Покаяние е нещо по-дълбоко от чувство. То е действие. То значи отскубване от корен това, което е проклятие за душата ти.   То е моралният отговор на пробудилата се душа, нейният съзнателен отзив към Бога.   Иона отиде в Ниневия да проповядва покаяние. Ниневия имаше над един милион жители. Тя успяваше материално, но губеше духовно. Всичко се израждаше. Те издигнаха страстите си в култ. Бяха забравили Бога. Като че Содом и Гомор бяха възобновени.     - "Още 40 дена, и ако се не покаете, всички ще погинете! - те му се смееха. Те му се чудеха. Трябва да е луд! Не знае що приказва!   А Иона вика:     - Още 40 дена, и ако се не покаете, всички ще погинете!"   Словото му достигна до ушите на Царя, министрите и визшите чиновници. И то беше убедително, съкрушително.   Царят се покая. А това значеше много. Народът гледа към високите места, към върховете. И министрите се покаяха. И учителите се покаяха. И търговците и....и.....целият народ се замисли, съзна положението си, че е гибелно, обърна се към Бога в пост и молитва и се покая.   Ниневия не погина. Тя се спаси. Нямаше вече убийства, кражби, рушвети, гешефти, лихварство, комар, пиене, разврат, ежби, гонения, братоубийства, раздори, побоища и пр. и пр. сатанински деяния. Всички заживяха в мир и любов, защото зацари правда и чистота. Ниневия се покая.
    Ето ви крещащата нужда днес на България, и на целия свят.   София се нуждае, България се нуждае, светът се нуждае от едно дълбоко, велико, истинско покаяние.   Покайте се!   Няма среден път. Няма тука място за неутралитет. Това е жестокият, но спасителен ултиматум на вековете, на небето, на вечния Бог.    - Или се покайте, или всички ще погинете! Не се самооблащавайте (може би е "самозаблуждавайте", но е само предположение), не се лъжете с хубави имена. Те са украшение, но не са спасителни. Не ще ви помогне нито православие, нито католицизъм, нито протестантство.   Исус Христос или хаос.   Ето ви цялата история на целия човешки живот. Всичко друго е вятър.   Парадност, тържествени събрания, молебен, църковни събори, разни имена и църковни форми, папи и владици, пастири и свещеници, ангели и архангели не могат да спрат разложението, деградирането и смъртната провала ако не настъпи истинско покаяние в високите и ниски места.     - Времето се изпълни и божието царство наближи.   Покайте се и повярвайте в Евангелието на Исуса Христа, Спасителя и изкупителя на света."